Миро – Като сватбена халка

Нося свойта свобода,като сватбена халка,
плащам я със самота,вместо теб ме чака тя!
Все еднодават или вземат, всеки път по малко ни променят,
но всеки път води към любовта!

В къщичка от карти с време спряло,
чакам те в леглото ни от Явор,
да забравим всичко до сутринта!
Има празно място тук до мен,
запазено за теб,запазено за теб!

Ако Е лесно – хвърлям го,
ако е трудно – искам го,
тогава любовта ти, ми дава крила!
Нося свойта свобода, като сватбена халка,
плащам я със самота, вместо теб ме чака тя!

Давам свойта свобода, срещу твойта свобода,
но събрани може би ще бъдем повече сами!
Може би,може би сънувам, само с теб,
мисля че съм буден, но ти си моето хапче срещу тъга!
В къщичка от карти с време спряло,
търсиме утеха тяло в тяло, в легло от Явор до сутринта!

Вашият коментар